Федерацията на минорните практики

Художници: Венета Андрова, Гери Георгиева, Мария Налбантова, Райна Тенева
Куратор: Мартина Йорданова

Българският павилион е замислен като щаб на фиктивна изследователска лаборатория, функционираща в рамките на постсуверенно, ориентирано към грижа политическо въображение, познато като Федерацията на минорните практики. Позициониран леко отвъд настоящето, павилионът се обръща назад към началото на XXI век като момент, в който условията за това за първи път стават видими.

Близкото минало на тази формация е представено чрез четири филма. "UWU Channel Radiance" на Гери Георгиева мобилизира дигитален мит и пророчество, за да постави под въпрос режими на идентичност, удоволствие и медиатизирана истина. "Spray and Pray" на Венета Андрова изследва инфраструктурите на дезинформацията чрез екологията на т. нар. уебсайтове гъби и алгоритмични системи. "Географията е съдба" на Райна Тенева проследява преплитането на труд, грижа и насилие в Розовата долина, където розоберът съжителства с производството на оръжие. Текущата работа на Мария Налбантова в Драгоманското блато се разгръща като дългосрочна практика на екологична грижа, съчетаваща художествено изследване, ангажиране с поддържане на средата и формиране на колективен глас чрез събиране на разкази.

Самият павилион обитава спекулативното настояще. Замислен като интерактивна среда, базирана на компютърна игра, той събира сигнали от четирите филма и ги активира чрез играта като практика на колективна ориентация.

От перспективата на едно въобразено бъдеще павилионът се явява като ранна лаборатория на формиране, в която споделени процеси на внимание, грижа и игра започват да сглобяват постсуверенно политическо въображение.

Венета Андрова

Венета Андрова (родена в София) е визуална артистка, която живее и работи между София и Берлин. Нейната практика се развива в полето на движещия се образ и инсталацията и се основава на изследователски художествени подходи. Работейки с CGI-базиран движещ се образ, многоканални видеа и пространствени формати, тя изследва как съвременната реалност се оформя от технологични системи, медиирана информация и властови структури. В своите проекти Андрова изгражда хибридни наративи, в които документалното и фикцията се преплитат. Тя работи с архивни следи, документални източници, CGI, живопис и алгоритмични процеси, включително модели на машинно обучение. Чрез тези многопластови структури тя изследва как знанието се произвежда, циркулира и легитимира в технологично медиирани среди, както и как автоматизираните системи влияят върху колективни представи и форми на политическо действие.

Андрова е завършила изящни изкуства във Weißensee Academy of Art Berlin, философия и история на изкуството в Humboldt University в Берлин, а част от образованието ѝ преминава и през Bezalel Academy of Arts and Design в Йерусалим, където задълбочава работата си с движещия се образ. Филмът ѝ AIVA получава Award of Distinction на Prix Ars Electronica (2021) в категория Computer Animation, както и Golden Horseman for Animated Film и LUCA Gender Diversity Award на Filmfest Dresden. Предходният ѝ филм From My Desert е номиниран за German Short Film Award (2020) и печели наградата на критическото жури на 25FPS International Experimental Film and Video Festival.

Андрова е подкрепяна от програми и стипендии като Elsa-Neumann Scholarship (NaFöG) към Берлинския сенат, Neustart Kultur / Stiftung Kunstfonds, Cusanuswerk, Mart Stam Scholarship и Bulgarian Fund for Women. Нейни работи са представяни на международни фестивали и изложби като Ars Electronica, DOK Leipzig, EMAF, Гьоте институт и FILE São Paulo, както и в институционални и изложбени контексти в Европа и извън нея.

Гери Георгиева

Гери Георгиева (р. Варна, България, 1986) е мултимедиен артист живеещ в Лондон и работи с видео, пърформанс, скулптура, мултимедийни инсталации и звук. Георгиева неведнъж се изявява като културно мигрираща дива и критик, вдъхновена от поп културата, шоубизнеса, фолклора и митологията. Чрез саморежисура тя разглежда как се формира културната идентичност, като поставя под въпрос медийните конвенции, определението на женствеността в капитализма и продуктовата култура, и за национална идентичност - като репрезентация и преживяване. Георгиева третира сферата на идентичността като място на имитация и трансформация – пространство, където поп и фолклорни традиции се сблъскват и придобиват нови значения. Филмите на Георгиева наскоро са били показани в пътуващата изложба “Евровизион” във Варна и София, както и в публичната сфера в Skanstull Metro станция Стокхолм. Тя има самостоятелни изложби в Cubitt, Лондон, Sormlands Museum в Швеция, Swimming Pool Projects в София.  Изнасяла е представления в Palais De Tokyo, Париж, Block universe Festival, Лондон и нейни филми са излъчвани по телевизия в Англия, и институции като Whitechapel Gallery Лондон, Schirn Kunsthalle Франкфурт, South London Gallery Лондон, FRAC Оccitane, MOCA Cleveland Ohio и др. Георгиева е носител на наградата на филмовата комисия Frieze Art Fair (2015) и наградата „Гауденц Б. Руф“ за ново българско изкуство (2017). Тя е учила Fine Art и History of Art в Goldsmiths College и е завършила следдипломна квалификация в Royal Academy Schools Лондон.

Мария Налбантова

Мария Налбантова е художничка, която работи с различни медии и смесени техники, като скулптура, DIY биоматериали, видео и рисунка. В центъра на нейната артистична практика е разказването на истории, като влиза в диалог с конкретни места и се ангажира с техните исторически, социално-политически и екологични аспекти. Тя изследва взаимовръзките между човешкото общество и заобикалящата го среда, като конструира спекулативни реалности, в които събрани устни истории, архивни материали и интердисциплинарни изследвания се преплитат с въображение и съвременни митологии. Нейната работа се фокусира върху темите за съжителството, грижата и отговорността.

Сред по-значимите ѝ участия са: “Silk Road: Artists’ Rendezvous – International Artists’ Silk Road Field Residency“ (2025), Китай; viennacontemporary (2024) със Sarieva Gallery, Виена, Австрия; Art Encounters Biennial (2023), Тимишоара, Румъния; „Манифеста 14“ (2022), Прищина, Косово, като част от груповата изложба „Self-Splaining (Триумф на емпатията)“ на Института за съвременно изкуство – София и в „Центъра за наративни практики“ по покана на галерия OGMS; артистичната резиденция „Residency Unlimited“ (2022) в Ню Йорк, като носител на наградата „БАЗА“ (2020); както и Международната лятна академия (2021), Залцбург, Австрия.

В началото на 2023 г. е селектирана за научно-творческа резиденция по международния проект “WaterLANDS“ на Драгоманското блато. Нейни творчески проекти са представяни в Австрия, Германия, Франция, Испания, Чехия, Румъния, Косово, САЩ и Китай. Творбите ѝ са включени в Колекцията за съвременно изкуство на Европейския парламент, в Китайската международна културна асоциация, в Софийската градска художествена галерия, както и в различни частни колекции.

Райна Тенева

Райна Тенева (р.1986, Казанлък, България) е визуална художничка, работеща между София и Виена. Изследвайки паметта, като територия на напрежение и предоговаряне на личното и политическото, Тенева създава произведения, които се разгръщат в  кино, инсталационни или перформативни формати.

В творческата си практика Райна Тенева често се ангажира с институционални, лични и намерени архиви. Чрез тях изследва и реконтекстуализира въпроси, свързани с режими на идентичността, миграцията, както и пресечната линия между интимното и геополитиката. Често коренящи се в уязвимото и пренебрегнатото, нейните проекти отварят пространство за колективно размишление в спекулативното поле между документално и фиктивно. 

Райна Тенева завършва специалност „Медийно изкуство” в Университета по дизайн и изкуства в Карлсруе, Германия, и специалност „Фотография“ в НАТФИЗ, София, България. 

През 2025 година е носител на наградата Balkan Contemporary Art Prize, инициирана от фондация „Зингър-Захариев, в рамките на форума за съвременно изкуство БУНА. Райна е стипендиант на фондация Урсула Бликле (DokKa Film Festival 2024), Български фонд за жените (2023), Zeitbild Lab, HFG Karlsruhe (2019-2022), Heinrich Hertz Gesellschaft (2018).
 

Мартина Йорданова

Мартина Йорданова е куратор в Националната галерия на България, основател и артистичен директор на резидентната програма IATRUS във Велико Търново и съосновател на Източнобалканския институт за изкуство и архитектура. Тя е също посланик и член на журито на Sofia Art Fair. Израства между България и Австрия и през 2014 г. завършва бакалавърска и магистърска степен по публицистика, комуникационни науки и история на киното, театъра и медиите във Виенския университет.

Кураторската практика на Йорданова е последователно интердисциплинарна. В Националната галерия на България тя работи за популяризирането на музейната колекция, развитието на партньорства с други художествени институции и създаването и споделянето на знания за българското и международното съвременно изкуство. В чуждестранния отдел за изкуство тя работи в тясно сътрудничество с вътрешни и гостуващи куратори по разработването на образователни и изложбени проекти както в онлайн, така и в офлайн формат, и възлага създаването на нови произведения, специално предназначени за институцията. В партньорство с различни организации от независимата арт сцена в България и на Балканите, нейната практика улеснява навигацията между локалния и глобалния художествен контекст.

През 2023 г. Мартина Йорданова е участник в програмата DAS Talks на Dhaka Art Summit в Бангладеш. През 2025 г. тя участва в кураторска резидентна програма в Узбекистан и е гост-куратор на RAD ART Fair като част от Rad Curatorial.

Организатори

Националният павилион на Република България на 61-ото Венецианско биенале се организира от Министерството на културата на България и се продуцира от Националната галерия. Комисар на българското участие е Десислава Димова.

http://mc.government.bg/
https://nationalgallery.bg/bg/