Изложба

„Съседите“ е мултимедийна и интерактивна инсталация, която изважда на показ премълчаните и избледнели спомени на оцелелите от политическото насилие на комунистическия режим в България. Проектът е създаден от Красимира Буцева, Лилия Топузова и Джулиан Шехирян и е плод на 20-годишно научноисторическо и художествено изследване. В контекста на българското участие на 60-ото издание на Венецианското биенале куратор на проекта е Васил Владимиров.

Проектът пресъздава частично домовете на оцелелите, където се случват срещите и разговорите с тях. В тези лични пространства са поставени интервютата, водени от авторите на проекта, както и теренни аудио и видео записи и предмети от локациите на два от лагерите край Ловеч и Белене.

Тези етнографски и исторически изследвания проследяват както реалните преживявания, така и дълбоките следи и рани, оставени от арестите и лагерите. Проектът представя последиците от общественото умишлено премълчаване на десетилетия държавно насилие и отсъствието на памет в съвременното публично съзнание. Създавайки пространство, в което посетителите могат да станат свидетели на историите на хора, заклеймени като чужденци в рамките на българските граници, проектът е директен отговор на призива на Адриано Педроза за разглеждане на темата „Чужденци навсякъде“.
 

Красимира Буцева

Красимира Буцева е визуален артист, изследовател и писател, живее между София и Лондон. Красимира е старши лектор в Лондонския колеж по комуникации, част от Университета по изкуства в Лондон (University of the Arts London). Завършва бакалавърска степен по фотография през 2016 г. и магистърска степен по фотография през 2017 г. в University of Portsmouth, Великобритания. През 2022 г. завършва курс по активистко кино и военни филми в University College London. През 2021 г. е стипендиант в творческата резиденция Akademie Schloss Solitude, Щутгарт, Германия, а през 2022 г. е носителка на наградата за съвременно изкуство „БАЗА“. В творческата и изследователската практика работи с теми като политическо насилие, травматична памет, официална и неофициална история на Източна Европа. Красимира използва видео, фотография, инсталация, звук и текст за реконтекстуализирането и преосмислянето на трудни и заличени истории във връзка с комунистическия режим. Трудовете ѝ присъстват както в галерийни пространства, така и в академични списания. Била е част от соло и групови изложби в Лондон, Брайтън, Ипсуич, Портсмут, Госпорт, Пингуао, София, Пловдив, Ловеч, Кейптаун, Киев, Белград, Берлин и Щутгарт. 

Лилия Топузова

Лилия Топузова е професор по история в Университета на Торонто (University of Toronto). Тя е историк и режисьор, чиято работа е разположена между историята и паметта, особено във връзка с политическото насилие, мълчанието и травмата. Нейни академични трудове са публикувани в American Historical Review, Gender & History, The Routledge Handbook of Memory and Placе, Encyclopedia of Transitional Justice, Journal of Visual Literacy и The European Review of Books. Сценарист е на документалните филми „Проблемът с комарите и други истории“ (2007) и „Сатурния“ (2012), които тя също корежисира. Д-р Топузова е получавала стипендии от ZZF в Германия (2013), Brown University в САЩ (2014), York University в Канада (2015) и Concordia University в Канада (2017) и от Центъра за академични изследвания София, България (2022). Нейните академични и творчески проекти са подкрепяни също и от Social Sciences and Humanities Research Council в Канада и Canada Council of the Arts.

Джулиан Шехирян

Джулиан Шехирян е мултимедиен артист, изследовател и писател, който живее между Филаделфия, САЩ, и София. Той е докторант по история на науката в Принстънския университет (Princeton University). В своята художествена практика Джулиан създава сайт-спесифик и пространствени мултимедийни инсталации, които използват архитектурни пространства, предмети и обекти чрез артистистични намеси, видео, звук и експериментални технологии. В научната си практика се занимава с история на психотерапията, следвоенно изкуство и транснационална история. Дисертационният му проект изследва ранните експерименти в арт психотерапията и проучва художественото ателие като пространство за създаване на познания. Негови текстове са публикувани в сборници, издадени от Yale University Press, Columbia University Press, Bloomsbury, в Culture, Medicine and Psychiatry и в The Public Domain Review. Работата му е била финансирана от Фулбрайт, Интердисциплинарната докторантска програма по хуманитарни науки в Принстън, Центъра за изследване на цифровите хуманитарни науки в Принстън, Съвета за хуманитарни изследвания в Принстън, Института за хуманитарни науки в Университета на Торонто и Центъра за академични изследвания в София.

Куратор

Васил Владимиров е завършил бакалавърска степен по модерна история и политика в Royal Holloway, University of London и магистратура по политическа социология в London School of Economics and Political Science. Неговата практика като куратор е на границата между изкуството, политиката и историята. Работи като куратор и координатор на художествената програма в арт пространството КО-ОП в София, като същевременно работи и на свободна практика. Широкото му участие в художествената сцена включва длъжности на гост-куратор на утвърдени фестивали като „Месец на фотографията“ в Братислава и Международни фотографски срещи в Пловдив. От 2021 е директор на ФИГ, значим фестивал, посветен на илюстрацията и графиката в София. През 2022 Васил е гост-куратор на програмата „Анатомия на процеса“ в проектното пространство на галерия „Структура“. Участва и в Центъра за социална визия (2021–2022) на Суиминг Пуул с фокус върху културното наследство от комунистическата епоха. Проектите му са финансирани от множество публични и частни институции, сред които са Министерството на културата на България, Национален фонд „Култура“, България, Столична община, Гьоте-институт България, „Творческа Европа“ и др.

Комисионер

Д-р Надежда Джакова е комисар за националното участие на Република България в 60-ата международна художествена изложба на Венецианското биенале през 2024. Завежда филиал Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство към Националната галерия. 

Изкуствовед, куратор и критик. Изследователската ѝ дейност е свързана със съвременни художествени практики, съвременна живопис и фотография, сайт-спесифик арт. Има сериозен опит при работа с публиките и арт мениджмънт в художествените музеи. През 2019 защитава дисертация на тази тема в Института за изследване на изкуствата към БАН.

Реализирала е над сто изложби, като е основен инициатор на проектите „Автобиография“, „Театър в музея“, „Пространство-публика“. Изнасяла е лекции за съвременно изкуство в България, Германия, Великобритания, Русия и Китай. Гост-лектор в УАСГ и НБУ. Член на Международната асоциация на арт критиците AICA.
 

Организатори

Националният павилион на Република България на 60-ото Венецианско биенале се организира от Министерството на културата на България и се продуцира от Националната галерия и комисаря Надежда Джакова.

http://mc.government.bg/index.php?l=1
https://nationalgallery.bg/bg/

Биенале

60-ото Венецианско биенале за изкуство ще се проведе от 20 април до 24 ноември 2024 (предварително откриване на 17, 18 и 19 април), с куратор Адриано Педроза под мотото Stranieri Ovunque – „Чужденци навсякъде“. Фокусът на изданието са темите за миграцията, изгнанието и „чуждестранния произход“. „Биеналето за изкуство – международно събитие с множество официални участия от различни страни, винаги е било платформа за представяне на творби на чужденци от цял свят. Така 60-ата международна художествена изложба на La Biennale di Venezia ще бъде празник на чуждото, далечното, аутсайдерското, странното, както и на местното“, споделя Адриано Педроза.